На тържествена церемония на 4 януари 2023 г. пред паметника на опълченците в центъра на София беше отбелязана знаковата годишнина – 145 години от влизането на руските войски в София, когато под победния поход на ген. Гурко градът получава своята свобода.
Събитието започна с възрожденските песни „Къде си вярна ти, любов народна“, „Стани, стани юнак Балкански“, „Топчето пукна“ и „Вятър ечи, Балкан стене“.
Церемонията се водеше от Снежана Тодорова – председател на СБЖ. Тя предостави думата на Илияна Йотова – вицепрезидент на Р България, която направи кратък исторически преглед и акцентира на понятието свобода: „В навечерието на 1878 г. започват сраженията около София. „Турците бягат“ – казва ординарецът на ген. Гурко. От 4 януари София е свободна, но скоро свободна ще бъде и България, тя ще се появи на политическата карта на Европа и света. Днес сме пред този чудесен паметник! Тук са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12 000 опълченци, които не пожалиха живота си, защото за тях най-важна беше родината и свободата. Тук е и една кутия с пръст от Шипка, напоена с кръвта на опълченците, тук е и една скала от онзи чутовен връх, за да помним и ние, и следващите след нас онези дни на безмерен героизъм в името на любовта към родината. Днес сме се събрали, за да отпразнуваме тази свобода и да сведем глави пред тези, които се жертваха. Свободата нито може да се купи, нито да се подари. Да си свободен означава нещо друго. Преди ума там се намесва сърцето. Свободата или я носиш в душата си, или оставаш роб. Тези българи я носиха и в сърцето, и в ума си. Затова я направиха възможна... Повече от всякога имаме нужда от техния пример“.
Събитието започна с възрожденските песни „Къде си вярна ти, любов народна“, „Стани, стани юнак Балкански“, „Топчето пукна“ и „Вятър ечи, Балкан стене“.
Церемонията се водеше от Снежана Тодорова – председател на СБЖ. Тя предостави думата на Илияна Йотова – вицепрезидент на Р България, която направи кратък исторически преглед и акцентира на понятието свобода: „В навечерието на 1878 г. започват сраженията около София. „Турците бягат“ – казва ординарецът на ген. Гурко. От 4 януари София е свободна, но скоро свободна ще бъде и България, тя ще се появи на политическата карта на Европа и света. Днес сме пред този чудесен паметник! Тук са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12 000 опълченци, които не пожалиха живота си, защото за тях най-важна беше родината и свободата. Тук е и една кутия с пръст от Шипка, напоена с кръвта на опълченците, тук е и една скала от онзи чутовен връх, за да помним и ние, и следващите след нас онези дни на безмерен героизъм в името на любовта към родината. Днес сме се събрали, за да отпразнуваме тази свобода и да сведем глави пред тези, които се жертваха. Свободата нито може да се купи, нито да се подари. Да си свободен означава нещо друго. Преди ума там се намесва сърцето. Свободата или я носиш в душата си, или оставаш роб. Тези българи я носиха и в сърцето, и в ума си. Затова я направиха възможна... Повече от всякога имаме нужда от техния пример“.
В словото си Боян Ангелов – председател на СБП – припомни знакови събития от историята на България през нейната 13-вековна история, като акцентира на важността на Охридската патриаршия, на Втората българска държава, опряла се на три морета: „България има дни, години и векове на погром и горест, но и години на величие. На интерактивната карта на родината ни бихме могли да проследим как държавата ни ту свети, ту тъне в мрак. След десетки въстания и неизброими жертви на наша територия руският император Александър II решава, че ще освободи православните българи. През април 1877 г. 280 000 руски войници и 7500 опълченци преминават река Дунав при Свищов. За вицегубернатор на Свищов е избран Марко Балабанов, който преди това заедно с Драган Цанков месеци наредобикаля европейските столици, за да моли да бъде подкрепен народът ни по пътя към освобождението си. Но единствено Русия тръгва с войските си, подкрепена от 50 000 румънска армия, начело с Карол I. Битката на връх Шипка остава в историята като нещо нечувано. Но за да бъде София запазена, ние дължим почит на още трима смели мъже: граф Виторио Позитано – вицеконсул на Италия, Леандър Леге – вицеконсул на Франция, и Йозеф Валдхард – консул в Букурещ и вицеконсул на Австро-Унгария в София. Именно те заявяват, че няма да напуснат София, дори тя да бъде опожарена, и заедно с руските войски спасяват града. Ние трябва да се преклоним и пред още двама мъже: това са губернаторът на София Пьотър Алабин, който спасява Софийския санджак от настъпленията на турците и на сърбите; другият е проф. Марин Дринов, който пръв доказва, че Паисий е основоположникът на новата българска история; той успява да внуши на Аксаков, Черкаски и Алабин, че София трябва да бъде столица на България, защото е най-близо до македонските земи, останали под турска власт“. Боян Ангелов говори и за делото на Марин Дринов и неговите изключителни заслуги към строителството на новата българска държава.
За ролята на Русия в национално-освободителните войни на България се изказа Иван Таков – председател на Градския съвет на БСП.
Последва заупокойна молитва, с която беше почетена паметта на хилядите загинали в Освободителната война 1877-1878 година.
Десетки цветя и венци бяха поднесени от президента на Р България Румен Радев, от вицепрезидента Илияна Йотова, от председателя на Народното събрание Вежди Рашидов, от министъра на отбраната, от началника на отбраната, от кмета на Столична община, от посолството на Руската федерация, от Националния съвет на БСП, от Градския съвет на БСП, от фондация „Устойчиво развитие на България“, от Координационния съвет „България – Русия“, от сдружение „Приятелите на Русия“ и фондация „Героите на България“, от Съюза на българските писатели, от Съюза на българските журналисти, от „Тракийските дружества в България“, от Българския Червен кръст, от сдружение „Александър Невски“, от партия МИР, от Калоян Паргов, от ПП „Българска пролет“, от Национално дружество „Традиция“, от Сдружение „Западни покрайнини на България“ и др.
Десетки цветя и венци бяха поднесени от президента на Р България Румен Радев, от вицепрезидента Илияна Йотова, от председателя на Народното събрание Вежди Рашидов, от министъра на отбраната, от началника на отбраната, от кмета на Столична община, от посолството на Руската федерация, от Националния съвет на БСП, от Градския съвет на БСП, от фондация „Устойчиво развитие на България“, от Координационния съвет „България – Русия“, от сдружение „Приятелите на Русия“ и фондация „Героите на България“, от Съюза на българските писатели, от Съюза на българските журналисти, от „Тракийските дружества в България“, от Българския Червен кръст, от сдружение „Александър Невски“, от партия МИР, от Калоян Паргов, от ПП „Българска пролет“, от Национално дружество „Традиция“, от Сдружение „Западни покрайнини на България“ и др.