Актуално

Пред Освободителите – на колене!

Едва ли има семейство, в което да не са стигнали предания за тегобите на българския народ, за борбите и дните на освобождение от вековното робство. Така и аз, по произход от обикновен селски род, съм притаила в душата си спомени за семейни истории и песните на майка ми, които са стряскали детското ми въображение. До ден днешен съзнанието ми пази разказите за съдбите на дядовците на моите дядо Добри и баба Донка – единият заклан на трапезата в собствения му дом от гостуващи преминаващи през селото турски бейове, другият – обесен... Пред очите на майката на дядо ми Каню убиват двамата ѝ братя, дългомустакати хайдути, а нея вземат в робство. В робство вземат и майката на баба ми Калинка с двете ѝ дечица, едното от които изчезва безследно...
Представях си тези ужасни картини, но не съм ги видяла. Какво ли са преживяли стотиците сирачета след Априлското въстание, които жената на руския посланик в Османската империя ген. Н. П. Игнатиев – Екатерина Леонидовна събира и изпраща в Одеса на Българското настоятелство. То пък ги препраща в Москва. Великият Достоевски описва в дневника си покъртителна история: едно от тези българчета често припадало. А припадало щом си спомнело как башибозуците са драли кожата на баща му – цялата! – пред очите му. Потресен, писателят възкликва: „О, цивилизация! О, Европа!“, която мисли само за своите интереси и подкрепя власт, която си позволява да съдира кожата на бащите пред собствените им деца…

Линк към пълният текст на книгата:
Пред освободителите – на колене! (PDF, 373 КБ)