Всеизвестно е, че в годините преди 9 септември 1944 г. в България няма демокрация, политическите партии са забранени, България, участва в световната война, като подпомага Хитлеристка Германия, прието е и се прилага антиеврейско законодателство.
В свое изявление по повод премахването на паметника на съветската армия премиерът Денков споменава окупацията на България от съветските войски като събитие, довело до овладяването на българската държава с премахването на демокрацията в нея.
В предложението на ДБ за демонтиране и преместване на паметника се казва: „На 8 септември 1944 г. армията на СССР навлиза на българска територия и окупира страната ни. Окупацията продължава до 1947 г. и струва на България 82 милиарда лева загуба на суровини и селскостопанска продукция.
Но какво е това окупация? Съгласно Хагската конвенция от 18 октомври 1907 г. чл. 42 „Една територия се счита за окупирана, когато е поставена под властта на чужда армия“.
Това принципно становище не е променено през следващите десетилетия и до днес. На него се опира и международният съд на ООН, който по въпроса на дефиницията на понятието „окупация“ потвърждава, че съгласно обичайното международно правно тълкувание на окупацията, така както е указано в чл. 42 на Четвъртата Хагска конвенция от 18 октомври 1907 г. една територия се счита за окупирана, когато е поставена под властта на чужда армия. В своя публикация „Международното право за окупацията“ проф. Бенвенисти от Оксфордсия университет от 23 февруари 2012 г. също се позовава на Хагската конвенция от 1907 г. като пояснява, че окупацията може да бъде преустановена по няколко начина: по взаимно съгласие с установено местно правителство или подписване с това правителство на международно признато мирно споразумение, подкрепено от населението.
Доколко е валидно понятието „окупация“ за България?
Твърденията, че навлизането на съветски войски на територията на „неутрална“ България (неутралитет непризнат от нито една от държавите от антихитлеристката коалиция) противоречи на международното право, не отговарят на истината. България е можела наистина да обяви неутралитет, но няколко години преди това, и така да си спести горчивата участ.
На 9 януари 1941 г. английският посланик Джордж Рендел се среща с Богдан Филов, за да получи информация относно негово посещение във Виена. Главната цел на неговата мисия като посланик е да отклони влизането на България в Тристранния пакт. Предупреждава Богдан Филов, че ако България направи това и допусне германски войски на територията си, Англия ще обяви България за неприятелска страна и може да я нападне. Но пък ако България обяви неутралитет, при една мирна конференция след войната, нейните справедливи искания ще бъдат взети под внимание.
Дори в деня, когато Съветския съюз обявява война на България на 5 септември 1944 г. българското правителство не е изпълнило искането да обяви война на Германия, което е възможност за немските войски на българска територия, вместо да бъдат разоръжени, да се изтеглят безпрепятствено от страната. Българското правителство до последния момент протака обявяването на война на Германия и изпраща Стойчо Мушанов в Кайро, където той води безуспешни преговори с представители на американската и британската мисии за сключване на примирие с двете страни, с цел да се осуети влизане на съветски войски в страната. Но през това време, преследвайки изтеглящите се от България войски на Вермахта, Червената армия, стига до Дунава. Обяснили на Мушанов, че Червената армия може да навлезе на българска територия в преследване на отстъпващите германски войскови части, и че може законно Съветския съюз да обяви война на България, тъй като тя е във война на съюзниците на Съветския Съюз.
Докато е в Кайро, Мушанов получил телеграма от София, че на 2 септември съветски офицер се представил на българската граница в Добруджа и запитал дали българските власти ще позволят на съветски войски да навлязат в българска територия. Такова разрешение българското правителство не е дало, а то е можело да предотврати обявяването на война от Съветския съюз. То не скъсва своевременно дипломатическите отношения с Германия, прави това три часа, след като Съветския съюз преустановява дипломатическите отношения с България с нота от 5 септември, и обявява война на Германия на 6 септември, с решение, което влиза в сила чак на 8 септември. Червената армия прекосява Дунав без никаква съпротива и е приветствана спонтанно от населението на българските градове.
Но тя не установява своя власт, властта в страната е поета от правителство на Отечествения фронт.
България попада в съветската сфера на влияние, но това е предрешено между Сталин и Чърчил, последният отстъпва България на Сталин, но в замяна е решено Гърция да бъде в зоната на влияние на Великобритания, поради което войските на Червената армия, въпреки че имат възможността да навлязат в Гърция и да я окупират, не го правят. По същият начин балтийските държави Литва, Латвия и Естония попадат в сферата на влияние на Съветския съюз, и са окупирани от Червената армия, но Финландия, която е съюзник на Германия във войната срещу Съветския съюз е пощадена. Червената армия завзема и Виена, но не установява в Австрия своя окупационна власт, договорките са спазени. В споразумение между антихитлеристката коалиция и Германия е разделена на зони на влияние, което и води до обособяването на Западна Германия и Германската демократична република, под контрола на Кремъл.
Съдбата на България, като попадне в орбитата на интересите на Съветския съюз и присъствието на съветски военни части, макар и немногобройни в страната, са предопределени, и не поради някаква окупация, а защото такова е било споразумението на великите сили. И защитник на интересите на България са оказва именно Съветския съюз. САЩ и Великобритания не прощават на България обвяването на война, престъпно решение довело до тежки бомбардировки над София и други градове от американски и британски бомбардировачи. На Потсдамската конференция, проведена от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция, на която се обсъжда следвоенното устройство на Европа, по настояване на САЩ и Великобритания се признава на Италия, която воюва на Източния фронт срещу Съветския съюз, както и срещу британските части в Северна Африка, статут на съвоюваща държава, Сталин предлага това да бъде направено и за България – България е обявила война на Германия и участва активно в боеве срещу войските ва Вермахта, давайки свидни жертви, но Хари Труман и Уинстън Чърчил отказват да обсъждат въпроса.
Междувременно на 28 октомври 1944 г. се сключва „Съглашение за примирие между правителството на България от една страна и правителствата на Съветския съюз, Съединеното кралство и Американските съединени щати, от друга“.
Ето някои от точките в примирието:
Чл 1. Българското правителство се задължава да издържа и да представя такива сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат определени за служба под общото ръководство на Съюзното (Съветското) Главно командуване.
Чл. 15. Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) Главно командуване за изпълнение на неговите функции.
Чл. 17. Българското правителство, ако потрябва, ще обезпечи използуването върху територията на България на промишлените и транспортни предприятия, а така също на средствата за връзка, силовите станции, предприятия и учреждения за обществено ползуване, складове за топливо и други материали, съобразно инструкциите, дадени през време на примирието от страна на Съюзното (Съветското) Главно командуване.
Чл.18. През целия период на примирието ще бъде учредена Съюзна Контролна комисия в България, която ще регулира и следи изпълнението на условията за примирие, под председателството на председателя на Съюзното (Съветското) Главно командуване, с участие на представители на Съединеното Кралство и Съединените Американски Щати.
В Съглашението за примирие се говори за „Съюзно (Съветско) Главно командуване, което ясно легитимира ведущата роля на „съветското командуване“, знак, че това е в съответствие с договорката между тях България да попадне в сферата на интереси на Съветския съюз.
В Съглашението липсва думата окупация, защото такава не се предвижда.
За председател на Съюзната контролна комисия е определен маршал Толбухин. Главната задача на Комисията да контролира предаването на СССР на всички обекти, принадлежали до този момент на Германия и съюзниците ѝ, да съдейства за прочистването на Българската армия от фашистки елементи и да подпомага преминаването на войската и флота към мирновременно устройство.
Комисията преустановява дейността си на 15 септември 1947 г. след влизането в сила на Парижкия мирен договор и три месеца по-късно войсковите части на Червената армия, които се намират на територията на страната се изтеглят.
Тези войски не са окупационни, те са били в България съгласно споразумение на България с трите велики сили от антихитлеристката коалиция, като гаранция за изпълнението на условията на мирния договор и на задачите поставено на Съюзната комисия.
И така, историческите факти свидетелстват, че в България след 9 септември 1944 г. не е имало военна окупация по смисъла на Хагската конвенция. Червената армия не е установила своя официална власт в страната, на власт е правителството на Отечествения фронт, признато от Великите сили.
Съгласно Уикипедия, трябва да се разграничава военната окупация от „следвоенния окупационен режим“, който по правило се установява след специални международни съглашения на заинтересованите държави, конкретно за дадената страна или територия, с цел изпълнението на условията на мирния договор. Но в България не е имало дори и следвоенен окупационен режим, защото тя е имала международно признато правителство, което управлява страната, единствено е имало, съгласно споразумение на великите сили тристранна съюзна комисия, която да съблюдава спазването на условията на мирния договор. Проведен е и международно признат референдум на 8 септември 1946 г., с който България е провъзгласена за република.
Няма спор, че попадането на България, а и на редица други източноевропейски и на някои балтийски страни в сферата на интереси на Съветския съюз обуславя установяването в тях на модел на държавно устройство, при ликвидиране на парламентаризма и пазарната икономика и под ръководство на местните комунистически партии. Модел, който претърпява провал както в самия Съветски съюз, така и в страните от неговата орбита, включително и в България.
Но съдбата на тези страни и на самата България, не е резултат от някаква окупация, тя е резултат от споразумение между главно Чърчил и Сталин.
Твърдението на премиера Денков, за това, че окупацията на България от съветски войски е довела до овладяването на българската държава с премахване на демокрацията в нея буди недоумение. Трудно е да се повярва, че такъв високо образован академик, проявява такова учудващо невежество и непознаване на историята на своята страна.
Защото е всеизвестно, че в годините преди 9 септември 1944 г.в България няма демокрация, политическите партии са забранени, България, участва в световната война, като подпомага Хитлеристка Германия, прието е и се прилага антиеврейско законодателство, затворите са пълни с комунисти, земеделци и интелектуалци, противници на деспотичния режим.
Твърдението на ДБ за милиардни загуби на суровини и селскостопанска продукция от „окупацията“ също е невярно, както се вижда България е поела финансови задължения по пребиваването на съветски войски по силата на Съглашението.
А що се отнася до варварското демонтиране на паметника на Съветската/Червената армия и нарязването на парчета на червеноармееца със Шпагин в ръка (Б. Борисов и други неправилно наричат оръжието Шмайзер, което е германски автомат), във Виена на централния площад има подобен паметник на съветски войн с автомат – Шпагин.
В свое изявление по повод премахването на паметника на съветската армия премиерът Денков споменава окупацията на България от съветските войски като събитие, довело до овладяването на българската държава с премахването на демокрацията в нея.
В предложението на ДБ за демонтиране и преместване на паметника се казва: „На 8 септември 1944 г. армията на СССР навлиза на българска територия и окупира страната ни. Окупацията продължава до 1947 г. и струва на България 82 милиарда лева загуба на суровини и селскостопанска продукция.
Но какво е това окупация? Съгласно Хагската конвенция от 18 октомври 1907 г. чл. 42 „Една територия се счита за окупирана, когато е поставена под властта на чужда армия“.
Това принципно становище не е променено през следващите десетилетия и до днес. На него се опира и международният съд на ООН, който по въпроса на дефиницията на понятието „окупация“ потвърждава, че съгласно обичайното международно правно тълкувание на окупацията, така както е указано в чл. 42 на Четвъртата Хагска конвенция от 18 октомври 1907 г. една територия се счита за окупирана, когато е поставена под властта на чужда армия. В своя публикация „Международното право за окупацията“ проф. Бенвенисти от Оксфордсия университет от 23 февруари 2012 г. също се позовава на Хагската конвенция от 1907 г. като пояснява, че окупацията може да бъде преустановена по няколко начина: по взаимно съгласие с установено местно правителство или подписване с това правителство на международно признато мирно споразумение, подкрепено от населението.
Доколко е валидно понятието „окупация“ за България?
Твърденията, че навлизането на съветски войски на територията на „неутрална“ България (неутралитет непризнат от нито една от държавите от антихитлеристката коалиция) противоречи на международното право, не отговарят на истината. България е можела наистина да обяви неутралитет, но няколко години преди това, и така да си спести горчивата участ.
На 9 януари 1941 г. английският посланик Джордж Рендел се среща с Богдан Филов, за да получи информация относно негово посещение във Виена. Главната цел на неговата мисия като посланик е да отклони влизането на България в Тристранния пакт. Предупреждава Богдан Филов, че ако България направи това и допусне германски войски на територията си, Англия ще обяви България за неприятелска страна и може да я нападне. Но пък ако България обяви неутралитет, при една мирна конференция след войната, нейните справедливи искания ще бъдат взети под внимание.
Дори в деня, когато Съветския съюз обявява война на България на 5 септември 1944 г. българското правителство не е изпълнило искането да обяви война на Германия, което е възможност за немските войски на българска територия, вместо да бъдат разоръжени, да се изтеглят безпрепятствено от страната. Българското правителство до последния момент протака обявяването на война на Германия и изпраща Стойчо Мушанов в Кайро, където той води безуспешни преговори с представители на американската и британската мисии за сключване на примирие с двете страни, с цел да се осуети влизане на съветски войски в страната. Но през това време, преследвайки изтеглящите се от България войски на Вермахта, Червената армия, стига до Дунава. Обяснили на Мушанов, че Червената армия може да навлезе на българска територия в преследване на отстъпващите германски войскови части, и че може законно Съветския съюз да обяви война на България, тъй като тя е във война на съюзниците на Съветския Съюз.
Докато е в Кайро, Мушанов получил телеграма от София, че на 2 септември съветски офицер се представил на българската граница в Добруджа и запитал дали българските власти ще позволят на съветски войски да навлязат в българска територия. Такова разрешение българското правителство не е дало, а то е можело да предотврати обявяването на война от Съветския съюз. То не скъсва своевременно дипломатическите отношения с Германия, прави това три часа, след като Съветския съюз преустановява дипломатическите отношения с България с нота от 5 септември, и обявява война на Германия на 6 септември, с решение, което влиза в сила чак на 8 септември. Червената армия прекосява Дунав без никаква съпротива и е приветствана спонтанно от населението на българските градове.
Но тя не установява своя власт, властта в страната е поета от правителство на Отечествения фронт.
България попада в съветската сфера на влияние, но това е предрешено между Сталин и Чърчил, последният отстъпва България на Сталин, но в замяна е решено Гърция да бъде в зоната на влияние на Великобритания, поради което войските на Червената армия, въпреки че имат възможността да навлязат в Гърция и да я окупират, не го правят. По същият начин балтийските държави Литва, Латвия и Естония попадат в сферата на влияние на Съветския съюз, и са окупирани от Червената армия, но Финландия, която е съюзник на Германия във войната срещу Съветския съюз е пощадена. Червената армия завзема и Виена, но не установява в Австрия своя окупационна власт, договорките са спазени. В споразумение между антихитлеристката коалиция и Германия е разделена на зони на влияние, което и води до обособяването на Западна Германия и Германската демократична република, под контрола на Кремъл.
Съдбата на България, като попадне в орбитата на интересите на Съветския съюз и присъствието на съветски военни части, макар и немногобройни в страната, са предопределени, и не поради някаква окупация, а защото такова е било споразумението на великите сили. И защитник на интересите на България са оказва именно Съветския съюз. САЩ и Великобритания не прощават на България обвяването на война, престъпно решение довело до тежки бомбардировки над София и други градове от американски и британски бомбардировачи. На Потсдамската конференция, проведена от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция, на която се обсъжда следвоенното устройство на Европа, по настояване на САЩ и Великобритания се признава на Италия, която воюва на Източния фронт срещу Съветския съюз, както и срещу британските части в Северна Африка, статут на съвоюваща държава, Сталин предлага това да бъде направено и за България – България е обявила война на Германия и участва активно в боеве срещу войските ва Вермахта, давайки свидни жертви, но Хари Труман и Уинстън Чърчил отказват да обсъждат въпроса.
Междувременно на 28 октомври 1944 г. се сключва „Съглашение за примирие между правителството на България от една страна и правителствата на Съветския съюз, Съединеното кралство и Американските съединени щати, от друга“.
Ето някои от точките в примирието:
Чл 1. Българското правителство се задължава да издържа и да представя такива сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат определени за служба под общото ръководство на Съюзното (Съветското) Главно командуване.
Чл. 15. Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) Главно командуване за изпълнение на неговите функции.
Чл. 17. Българското правителство, ако потрябва, ще обезпечи използуването върху територията на България на промишлените и транспортни предприятия, а така също на средствата за връзка, силовите станции, предприятия и учреждения за обществено ползуване, складове за топливо и други материали, съобразно инструкциите, дадени през време на примирието от страна на Съюзното (Съветското) Главно командуване.
Чл.18. През целия период на примирието ще бъде учредена Съюзна Контролна комисия в България, която ще регулира и следи изпълнението на условията за примирие, под председателството на председателя на Съюзното (Съветското) Главно командуване, с участие на представители на Съединеното Кралство и Съединените Американски Щати.
В Съглашението за примирие се говори за „Съюзно (Съветско) Главно командуване, което ясно легитимира ведущата роля на „съветското командуване“, знак, че това е в съответствие с договорката между тях България да попадне в сферата на интереси на Съветския съюз.
В Съглашението липсва думата окупация, защото такава не се предвижда.
За председател на Съюзната контролна комисия е определен маршал Толбухин. Главната задача на Комисията да контролира предаването на СССР на всички обекти, принадлежали до този момент на Германия и съюзниците ѝ, да съдейства за прочистването на Българската армия от фашистки елементи и да подпомага преминаването на войската и флота към мирновременно устройство.
Комисията преустановява дейността си на 15 септември 1947 г. след влизането в сила на Парижкия мирен договор и три месеца по-късно войсковите части на Червената армия, които се намират на територията на страната се изтеглят.
Тези войски не са окупационни, те са били в България съгласно споразумение на България с трите велики сили от антихитлеристката коалиция, като гаранция за изпълнението на условията на мирния договор и на задачите поставено на Съюзната комисия.
И така, историческите факти свидетелстват, че в България след 9 септември 1944 г. не е имало военна окупация по смисъла на Хагската конвенция. Червената армия не е установила своя официална власт в страната, на власт е правителството на Отечествения фронт, признато от Великите сили.
Съгласно Уикипедия, трябва да се разграничава военната окупация от „следвоенния окупационен режим“, който по правило се установява след специални международни съглашения на заинтересованите държави, конкретно за дадената страна или територия, с цел изпълнението на условията на мирния договор. Но в България не е имало дори и следвоенен окупационен режим, защото тя е имала международно признато правителство, което управлява страната, единствено е имало, съгласно споразумение на великите сили тристранна съюзна комисия, която да съблюдава спазването на условията на мирния договор. Проведен е и международно признат референдум на 8 септември 1946 г., с който България е провъзгласена за република.
Няма спор, че попадането на България, а и на редица други източноевропейски и на някои балтийски страни в сферата на интереси на Съветския съюз обуславя установяването в тях на модел на държавно устройство, при ликвидиране на парламентаризма и пазарната икономика и под ръководство на местните комунистически партии. Модел, който претърпява провал както в самия Съветски съюз, така и в страните от неговата орбита, включително и в България.
Но съдбата на тези страни и на самата България, не е резултат от някаква окупация, тя е резултат от споразумение между главно Чърчил и Сталин.
Твърдението на премиера Денков, за това, че окупацията на България от съветски войски е довела до овладяването на българската държава с премахване на демокрацията в нея буди недоумение. Трудно е да се повярва, че такъв високо образован академик, проявява такова учудващо невежество и непознаване на историята на своята страна.
Защото е всеизвестно, че в годините преди 9 септември 1944 г.в България няма демокрация, политическите партии са забранени, България, участва в световната война, като подпомага Хитлеристка Германия, прието е и се прилага антиеврейско законодателство, затворите са пълни с комунисти, земеделци и интелектуалци, противници на деспотичния режим.
Твърдението на ДБ за милиардни загуби на суровини и селскостопанска продукция от „окупацията“ също е невярно, както се вижда България е поела финансови задължения по пребиваването на съветски войски по силата на Съглашението.
А що се отнася до варварското демонтиране на паметника на Съветската/Червената армия и нарязването на парчета на червеноармееца със Шпагин в ръка (Б. Борисов и други неправилно наричат оръжието Шмайзер, което е германски автомат), във Виена на централния площад има подобен паметник на съветски войн с автомат – Шпагин.
