Документът, който представям, е неочаквана находка, на която попаднах по време на заниманията ми в Руския държавен исторически архив в Санкт Петербург (вж. За Проекта на Н. Геров за Централно българско училище срв. Иванов/Ivanov 2018.). Добре известно е значението на Архива на семейство Василчикови за проучването на руско-бъл- гарските културно-политически връзки след Кримската война (вж. РГИА/RGIA, а. ф. 651. Срв. общи работи по темата: Генчев/Genchev 1976/2002; Степанова/Stepanova 1978). Син на герой от Отечествената война от 1812 г., княз Виктор Иларионович Василчиков избира кариерата на кадрови офицер. Той участва в бойни действия в Кавказ, Унгария и Крим, отличавайки се особено по време на обсадата на Севастопол, и завършва войната с длъжност началник-щаб на Южната армия. От май 1858 г. до 1861 г. Василчиков огла- вява военното министерство. Под негово ведомство се намира следвоенното устройство на съдбата както на българските доброволци, сражавали се в състава на руската армия, така и на колонистите – преселници. Той поддържа също така връзка с южната част на Бесарабия, която Русия отстъпва на Дунавските княжества, съгласно условията на Па- рижкия мирен договор от 1856 г. Именно към това време се отнася запознанството на княз Василчиков с Найден Геров, който, като руски поданик, след разрива на диплома- тическите отношения между Русия и Турция през 1853 г., бил принуден незабавно да напусне Пловдив, оставяйки преподаването в основаното от него училище на своя брат Константин, повикан с тази цел от Копривщица (детайлна реконструкция на дейността на Н. Геров в Русия по време на Кримската война вж. в: Кирилова/Kirilova 2009б)…
Пълният текст на статията можете да прочетете на сайта www.abcdar.com