На 26 януари в Централния военен клуб – София, се проведе Юбилейната научна конференция „145 години от края на Руско–турската Освободителна война 1877–1878 г. и възстановяването на българската държавност. Приносът на Граф Н.П. Игнатиев за Освобождението на България“. Тя е организирана от Фондация „Устойчиво развитие за България“ и е част от богатата Програма, осъществявана в цялата страна за честване на юбилейната годишнина, подготвена от Националния инициативен комитет за отбелязването на 145-годишнината от Освобождението на България.
Във Форума участваха общественици, политици, историци, културни и научни дейци, ръководители на авторитетни национално представени организации като: Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Български антифашистки съюз, Асоциация на разузнавачите в България, Съюз на ветераните от войните на България, Българско дипломатическо дружество, Национално движение Русофили, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Славянско дружество в България, Съюз на пенсионерите и много други.
Конференцията откриха със встъпителни и приветствени слова Н. Пр. Елеонора Митрофанова – посланик на Русия в България, Станка Шопова – председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“, Янка Такева – председател на СБУ, Боян Ангелов – председател на СБП, Красимир Премянов – председател на Тракийските дружества в България, Румен Петков – председател на ПП АБВ и др.
С научни доклади участваха Минчо Минчев – издател на в-к „Нова зора“, проф. Нина Дюлгерова, проф. Андрей Андреев, Калина Канева, Анатолий Щелкунов – по видеовръзка, проф. Любомир Халачев, проф. Искра Баева други.
Впечатляващо беше единомислието за това, че трябва да се отстоява историческата правда, традициите и идеалите на българския народ, почтеността и признателността за градивната роля на Русия за националното ни Освобождение и за възстановяването на българската държава.
Във Форума участваха общественици, политици, историци, културни и научни дейци, ръководители на авторитетни национално представени организации като: Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Български антифашистки съюз, Асоциация на разузнавачите в България, Съюз на ветераните от войните на България, Българско дипломатическо дружество, Национално движение Русофили, Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Славянско дружество в България, Съюз на пенсионерите и много други.
Конференцията откриха със встъпителни и приветствени слова Н. Пр. Елеонора Митрофанова – посланик на Русия в България, Станка Шопова – председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“, Янка Такева – председател на СБУ, Боян Ангелов – председател на СБП, Красимир Премянов – председател на Тракийските дружества в България, Румен Петков – председател на ПП АБВ и др.
С научни доклади участваха Минчо Минчев – издател на в-к „Нова зора“, проф. Нина Дюлгерова, проф. Андрей Андреев, Калина Канева, Анатолий Щелкунов – по видеовръзка, проф. Любомир Халачев, проф. Искра Баева други.
Впечатляващо беше единомислието за това, че трябва да се отстоява историческата правда, традициите и идеалите на българския народ, почтеността и признателността за градивната роля на Русия за националното ни Освобождение и за възстановяването на българската държава.
Слово на Н.Пр. Елеонора Митрофанова – посланик на Руската Федерация в Република България в обръщение към конференцията:
„Скъпи приятели! Днес сме се събрали, за да си припомним и по нов начин да осмислим събитията от преди 145 години, които в днешните международни политически условия придобиват особено значение. Едва ли ще е преувеличение да се каже, че Руско-турската Освободителна война е основополагащо събитие в новата история на България. Именно през 1878–1879 г. са заложени основите на днешната българска държавност – конституцията, армията, структурата на властта, банковата и пощенската системи.
Както е посочено в инструкцията на руския императорски комисар в България Дондуков-Корсаков, оглавил учреденото след войната временно Руско гражданско управление, „всички грижи трябва да бъдат посветени на пробуждането на елементите на собствения граждански живот и да се насочват към възможно най-бързо утвърждаване на самостоятелността на този живот, та да може, след като напуснем страната, нейната организираност да е в състояние сама да противостои срещу всякакви враждебни ѝ посегателства“.
За подготовката на офицери в София е открита военна школа, в която са приети 250 млади българи. В Русия, в различни училища, са изпратени още около 100 бъдещи професионални военни. Изградена е система за гражданско образование, възстановени са народните училища. Уредена е данъчна система, която позволява в кратки срокове да се създаде сериозният за онези времена резервен фонд за българското правителство в размер на 15 милиона франка. За подготовката на свещенослужители са открити духовни школи, възстановени са над 400 църкви в България и Източна Румелия и те получават дарения от Русия. В София започва да работи обществена библиотека.
Трябва да се отбележи, че още при започването на работата на Народното събрание през 1879 г. гражданското управление на България в мнозинството си вече се състои от българи. Това е припомняне за онези, които приказват за уж имперските и „експанзионистки“ амбиции на Русия по отношение на България.
Като човек, който добре си представя сложността при създаването на една система от нулата, аз много ясно разбирам колко колосална работа е била извършена в онези години от Руската империя, за да може на картата отново да се появи и най-важното – да се утвърди, българската държава. Несъмнено подвигът на руските воини и на българските опълченци е неоценим, ние често говорим за това и ще продължим да говорим, ще се стараем да използваме всеки повод, за да почитаме паметта им.
Но днес бих искала да обърна особено внимание на интелектуалния и дипломатическия подвиг. Вече споменах за работата на княз Дондуков-Корсаков, но има още един човек, станал синоним на освобождаването на България. И името му е Николай Павлович Игнатиев.
Граф Игнатиев е известен в България може би повече, отколкото в Русия. И това не е случайно – той сам е казвал, че неговото „сърце принадлежи на българите“. Патриархът на българската литература Иван Вазов в навечерието на пристигането на дипломата в София през 1902 г. за заседание на Славянското благотворително общество заявява: „След няколко дни нашата столица ще има честта радостно и триумфално, с почти царски почести, да приветства онзи същия велик руски човек, големия почитател на българите, чиито заслуги пред нашия народ направиха името му известно и почитано и в най-последната българска колиба, мило и скъпо на всяко българско сърце. А именно: негово сиятелство граф Игнатиев“.
Неслучайно днес привеждам толкова много цитати – това е, защото прекалено активно сега се опитват да очернят нашата страна и името на този изтъкнат дипломат, наричайки го едва ли не българофоб. При това никакви реални доказателства не се посочват, защото то и няма нищо такова, в което да може да се упрекне граф Игнатиев. Затова пък противоположни исторически свидетелства има повече от достатъчно.
Николай Павлович с цялата си душа е споделял изстрадания от българите стремеж към свобода и е считал, че Русия не може да остава безразлична към това. Той е написал многобройни доклади на императора за положението на Балканите, оказвал е активна подкрепа на дейците на българското освободително движение, застъпвал се е за тях пред османските власти, помагал е на българите, обучаващи се в Русия. Именно той очертава границите на Сан-Стефанска България. И не Русия е виновна, че западните държави не позволяват по време на Берлинския конгрес да се сбъдне тази българска мечта.
Ясно е, че и клеветническите статии по адрес на граф Игнатиев, и „разобличенията“ относно нашата страна за освобождаването на България ще се появяват и занапред. Трендът за пренаписването на историята е очевиден: на Запада нито тогава, нито сега не му трябва силна и уверена в себе си Русия. И колкото по-малко приятели имаме, толкова по-лесно ще им е на англо-саксонците да управляват света.
Но е ясно и друго – следвайки нашия национален характер и традициите ни, руската външна политика във всички времена е била съзидателна и свободолюбива. Ние винаги сме били готови да отстояваме истината – ще я отстоим и сега.
Бих искала да благодаря на всекиго от вас за участието в днешната конференция, за усилията за съхраняване на знанията за нашето общо минало, за вашето неравнодушие и за активната ви гражданска позиция. Пожелавам ви интересни дискусии и плодотворна работа“.
„Скъпи приятели! Днес сме се събрали, за да си припомним и по нов начин да осмислим събитията от преди 145 години, които в днешните международни политически условия придобиват особено значение. Едва ли ще е преувеличение да се каже, че Руско-турската Освободителна война е основополагащо събитие в новата история на България. Именно през 1878–1879 г. са заложени основите на днешната българска държавност – конституцията, армията, структурата на властта, банковата и пощенската системи.
Както е посочено в инструкцията на руския императорски комисар в България Дондуков-Корсаков, оглавил учреденото след войната временно Руско гражданско управление, „всички грижи трябва да бъдат посветени на пробуждането на елементите на собствения граждански живот и да се насочват към възможно най-бързо утвърждаване на самостоятелността на този живот, та да може, след като напуснем страната, нейната организираност да е в състояние сама да противостои срещу всякакви враждебни ѝ посегателства“.
За подготовката на офицери в София е открита военна школа, в която са приети 250 млади българи. В Русия, в различни училища, са изпратени още около 100 бъдещи професионални военни. Изградена е система за гражданско образование, възстановени са народните училища. Уредена е данъчна система, която позволява в кратки срокове да се създаде сериозният за онези времена резервен фонд за българското правителство в размер на 15 милиона франка. За подготовката на свещенослужители са открити духовни школи, възстановени са над 400 църкви в България и Източна Румелия и те получават дарения от Русия. В София започва да работи обществена библиотека.
Трябва да се отбележи, че още при започването на работата на Народното събрание през 1879 г. гражданското управление на България в мнозинството си вече се състои от българи. Това е припомняне за онези, които приказват за уж имперските и „експанзионистки“ амбиции на Русия по отношение на България.
Като човек, който добре си представя сложността при създаването на една система от нулата, аз много ясно разбирам колко колосална работа е била извършена в онези години от Руската империя, за да може на картата отново да се появи и най-важното – да се утвърди, българската държава. Несъмнено подвигът на руските воини и на българските опълченци е неоценим, ние често говорим за това и ще продължим да говорим, ще се стараем да използваме всеки повод, за да почитаме паметта им.
Но днес бих искала да обърна особено внимание на интелектуалния и дипломатическия подвиг. Вече споменах за работата на княз Дондуков-Корсаков, но има още един човек, станал синоним на освобождаването на България. И името му е Николай Павлович Игнатиев.
Граф Игнатиев е известен в България може би повече, отколкото в Русия. И това не е случайно – той сам е казвал, че неговото „сърце принадлежи на българите“. Патриархът на българската литература Иван Вазов в навечерието на пристигането на дипломата в София през 1902 г. за заседание на Славянското благотворително общество заявява: „След няколко дни нашата столица ще има честта радостно и триумфално, с почти царски почести, да приветства онзи същия велик руски човек, големия почитател на българите, чиито заслуги пред нашия народ направиха името му известно и почитано и в най-последната българска колиба, мило и скъпо на всяко българско сърце. А именно: негово сиятелство граф Игнатиев“.
Неслучайно днес привеждам толкова много цитати – това е, защото прекалено активно сега се опитват да очернят нашата страна и името на този изтъкнат дипломат, наричайки го едва ли не българофоб. При това никакви реални доказателства не се посочват, защото то и няма нищо такова, в което да може да се упрекне граф Игнатиев. Затова пък противоположни исторически свидетелства има повече от достатъчно.
Николай Павлович с цялата си душа е споделял изстрадания от българите стремеж към свобода и е считал, че Русия не може да остава безразлична към това. Той е написал многобройни доклади на императора за положението на Балканите, оказвал е активна подкрепа на дейците на българското освободително движение, застъпвал се е за тях пред османските власти, помагал е на българите, обучаващи се в Русия. Именно той очертава границите на Сан-Стефанска България. И не Русия е виновна, че западните държави не позволяват по време на Берлинския конгрес да се сбъдне тази българска мечта.
Ясно е, че и клеветническите статии по адрес на граф Игнатиев, и „разобличенията“ относно нашата страна за освобождаването на България ще се появяват и занапред. Трендът за пренаписването на историята е очевиден: на Запада нито тогава, нито сега не му трябва силна и уверена в себе си Русия. И колкото по-малко приятели имаме, толкова по-лесно ще им е на англо-саксонците да управляват света.
Но е ясно и друго – следвайки нашия национален характер и традициите ни, руската външна политика във всички времена е била съзидателна и свободолюбива. Ние винаги сме били готови да отстояваме истината – ще я отстоим и сега.
Бих искала да благодаря на всекиго от вас за участието в днешната конференция, за усилията за съхраняване на знанията за нашето общо минало, за вашето неравнодушие и за активната ви гражданска позиция. Пожелавам ви интересни дискусии и плодотворна работа“.
