Сто и четиридесет години ни делят от онзи мразовит ден, в който европейските вестници прогърмяха: „Плевен падна!“, но малцина осъзнаваха истинското значение на тази новина. Плевен падна, за да се прероди България. След пет месеца на кървава обсада, руските и румънските воини записаха едни от най-важните страници в историята на Освободителната руско-турска война. Тази война, която разтърси най-дълбоките и привидно непоклатими геополитически пластове на тогавашна Европа.
Тя се превърна в прелом, без който България днес едва ли щеше да съществува на политическата карта. Ако има нарицателно за героизъм и саможертва, извисило се редом до свещения връх Шипка, това е името на Плевен. Днес обсадата на града наричаме епопея. Победата бе заплатена с костници и братски могили навсякъде из Плевенския край. Тук подвигът беше ежедневие. Оттук тръгна онзи път, преминал през София и Шейново, за да достигне до османската столица и да възвести свободата. Скъпи плевенчани, обръщам се към вас с думи на благодарност, защото вие съхранявате спомена за онези кървави дни достойно и с чувство за дълг.
Защото вашият град продължава да бъде истински мемориал на героите от войната. Когато историята надживее очевидците, поела по невидимия, но здрав мост на народната памет, и когато това се предаде на следващите поколения, след тях причината може да бъде само една – истинска, неподправена, народна признателност и преклонение към хилядите войни, дошли от далечни земи, за да отдадат живота си за нашата българска свобода.
Но ние знаем много добре, че нашата свобода не е получена даром. Героизмът и саможертвата на нашите възрожденци, на априлци, на българските опълченци и воини по бойните поля и скалистите върхове на бащината земя, са безценен урок по национално достойнство.
Техният подвиг ние няма да забравим. Поклон пред загиналите за Свободата българска!
Да пребъде България!