Победителите в конкурс за есе на тема „Руско-турската война 1877–1878 г. и освобождението на балканските народи“ посетиха България

В миналогодишния конкурс за есе на възпитаници на кадетските корпуси и училища в Русия „Историята на моето Отечество“ една от темите бе „Руско-турската война и освобождението на балканските народи“. По покана на Национално движение „Русофили“ и НБФ „Наследие“ тримата победители в тази категория посетиха местата на бойната слава на руското оръжие, свързани със събитията от Освободителната война 1877–1878 г. в началото на лятото.

Кадетите Данил Нехотин от Шахтинския казашки кадетски корпус „Я. П. Бакланов“, Серафим Жихарев от Свети-Андреевския Самарски казашки корпус и Никита Германский от Московската президентска кадетска академия „М. А. Шолохов“ на войските на Националната гвардия на РФ, придружавани от преподавателя по история от Шахтинския KKK „В. И. Симонов“, за първи път посетиха България. Приятели и партньори на НБФ „Наследие“ и НД „Русофили“ бяха подготвили за групата от Русия богата програма. Кадетите разгледаха София, посетиха Военно-историческия музей, църквата „Св. Петка Самарджийска“ от XVI в., Руската църква „Св. Николай Мирликийский“, храм-паметника „Св. Александър Невски“ с криптата, разгледаха паметника на Цар-Освободител Александър II, Докторския паметник и много други.

В рамките на програмата, руската група посети Стара Загора и мемориалния комплекс „Защитниците на Стара Загора“, храм-паметника Шипка и се поклонила на Кръста-паметник на Донските казаци.
Незабравими впечатления е оставило и посещението във Велико Търново.

След завръщането си от България Серафим, Данил и Никита споделиха своите впечатления:

Серафим Жихарев (Самара):

…Моят роден град Самара е побратим с град Стара Загора. За мен това пътуване е скъпо и заради това, че видях Шипка и Самарското знаме, подарено на българите от моите земляци, защитавали братския народ в Руско-турската война. Благодаря на „Наследие“ и „Русофили“ за възможността да посетя България…

Данил Нехотин (Шахти):

Преди полета за България, аз се разхождах в Москва и съвършено случайно видях паметник, посветен на Руско-турската война, на героите, загинали в битката за Плевен… За времето, проведено в България, най-много ме впечатли Шипка, струва ми се, че е невъзможно да се предадат чувствата, които изпитваш там. Успях да видя много паметници, посветени на Руско-турската война. Оказва се, че в България има над 400 паметници. Ето как се съхранява паметта. Аз не очаквах, че в България се отнасят толкова топло към руснаците и че хората са толкова доброжелателни.

Никита Германский (Москва) ни изпрати неголямо есе:

Хубаво, че съществуват самолетите. След три часа ние се преместихме от хладната, дъждовна Москва, в слънчева, топла и гостоприемна София… Трудно е да се опише тази благодарност, която изпитват българите към Русия за освобождаването от турските завоеватели. Своята благодарност те са изразили с огромен брой паметници и паметни плочи, поставени на местата на битките и гибелта на руските войници и офицери.
В България не са забравени и събитията от Втората световна война. За това напомня паметникът на Съветската армия и паметникът „Альоша“…
Всичките граждани на България, които срещахме по улиците, се отнасяха към нас с необикновена топлота и любов, ние се чувствахме както у дома. И чувствайки такова отношение към нас – руснаците, ние разбираме, че нас ни обединява не само общата история, но и общата религия – православието.