Добре познавам и ценя творчеството на големия художник проф. Стоян Домусчиев. Наричам го с основание поет в живописта. Светът, който той създава, е щедро озарен от авторовата духовна изтънченост и деликатна самовзискателност, поразява ни у него широкия диапазон от изживявания, в чиято основа могат да се открият залежи от форми, разнообразни по своята същност, по своя цветови ритъм и естественост . Навсякъде Домусчиев е пределно пестелив в своя изказ, вглъбен, чужд на какъвто и да е патос, но способен да ни поднесе с подкупващ темперамент видяното в света, който го заобикаля и ненатрапчиво да ни внуши своите емоции, породени от сливането с този именно свят, от дълбочинното проникване в него. Овладял разнообразни техники – масло, акварел, въглен – художникът ни обогатява с една внушителна гама от багри и форми, с добре уловена атмосфера в това, което създава, а създаденото можем да назовем с много имена: красота, опростен изказ, пристрастие към монументалното начало, историко-романтични мотиви…
Всичко това в пълна степен откриваме и в настоящата изложба, посветена на 140-та годишнина от освобождението на България. Щастлив момент от богатата житейска и творческа биография на проф. Домусчиев е фактът, че той преди години е специализирал в Москва и Санкт Петербург, рисувал е ненаситно, вдишвал е с пълни гърди въздуха на голямата славянска страна, попивал е очарованието на руските дни и нощи, осъмвал е край романтичната Нева, в душата му са светели кубетата на църквите, бродил е по улиците, площадите и мостовете, заставал е в мълчалив поклон пред паметници и паметни плочи, опитвал се е да чуе и разбере думите, които шепне домът на Пушкин, думите, с които говорят руските брези…
Големият наш естет, писател и художник Сирак Скитник пише на едно място: „Изкуството е преди всичко къс душа, а после – изобразителна видимост“. Вярно и точно! Писано е сякаш за Стоян Домусчиев. Неговата душа, нека отново да кажа както в началото, е душа на поет. Това сигурно му помага да усети толкова силно и вълнуващо сърцето на една друга страна – Русия, далечна и близка едновременно, и да потърси сходство във въздуха, в колорита, в настроенията с нашата България, която съвсем не случайно присъства и в тази изложба. Вижте невероятната атмосфера на Велико Търново, която ни поднася художникът, вижте красотата на Боженци… Колко примамлива общност откриваме в създаденото от него, общност като обич, като преклонение пред творческия дух на човека, като природна извисеност… Та нима сводестите прозорци в търновския дом, през които се виждат кацналите на високото къщи, реката долу и най-горе църковната камбанария, не ни напомнят руския пейзаж с песента на камбаните, с Москва река, с дърветата, с църквите… Ах, руските църкви, хората, мостовете, северната зима, леда, облякъл реката в тежка зимна дреха, безмълвните лодки… Гледам този изумителен свят и си представям как го е възприемал и рисувал поразеният от красотата художник. Сякаш всеки момент ще го видя, опънал статива в Москва, Санкт Петербург, Новгород или Загорск, вдъхновен и обогатен духовно, да се вглъбява в днешния и миналия ден на Русия, и да намира, естествено, красота и в руските жени, които е срещал. Казваше ми, че за един от женските портрети му е позирала служителка в хотела, където бил отседнал. За големия творец, дами и господа, не съществуват прегради и трудности, когато сърцето му плаче от красота и го моли да насели своите платна с тази красота. Проф. Домусчиев го е сторил по един начин, който заслужава нашето уважение и благодарност.
Няколко пъти в неговото ателие сме говорили за руската тема в творчеството му. И винаги съм усещал неговото преклонение пред руската природа, пред земята, реките и тревите, пред хората… Домусчиев ми показваше своите, нека ги нарека руски платна и очакваше те скоро да станат достояние на българската културна публика. Ето, този момент настъпи! Нека да поздравим големият творец проф. Стоян Домусчиев с неговата поредна забележителна изложба. На добър час!
16.02. 2018 г.
гр. София